Борислав Ангеловполитолог С приемането на Конституцията на Република България от 1991

Борислав Ангелов

политолог

 

С приемането на Конституцията на Република България от 1991 година се вкарва институтът на служебното държавно управление в страна. Такъв вид държавно управление не е част от традициите и практиката в европейските страни. В Гърция в краен случай е допустимо президентът да разпореди образуването на държавно управление на ръководителя на Държавния съвет, на Ареопага или на Сметната палата по опция на най-широка основа. Това се случва от 1975 година насам само през 2015 година и е формирано от неполитически фигури.

 

През същата 2015 година и в Турция за първи път от 1950 година насам се стига до основаването на служебно държавно управление, според Конституцията на страната, когато след предварителни избори не се образува държавно управление и президентът Ердоган разпорежда на настоящия министър председател Ахмед Давутоглу да сформира служебно държавно управление с присъединяване на политически фигури и специалисти. Любопитното е, че самият Давутоглу декларира, че всъщност държавното управление ще работи като постоянно.

 

Преди няколко години в Румъния и Македония, в конюнктура на остри политически рецесии, се сформират механически преходни държавни управления, които обаче се гласоподават от парламентите на двете страни преди да бъдат разпуснати.  

 

В България, за разлика от гореспоменатите страни, хипотезата заложена в Конституцията да има служебно държавно управление е за много по-чести случаи, нетипчно за страна с парламентарно ръководство. В 7-то Велико национално заседание (ВНС) постъпват 16 конституционни планове. Само в три от тях се  предвижда да има служебно държавно управление - на Янаки Стоилов, на Велко Вълканов и на Българска социалистическа партия.  

 

В претекстовете към конституционния план, импортиран от Янаки Стоилов, е маркирано, че съгласно плана взаимоотношенията сред Народното събрание и Народното събрание не са в класическите рамки на парламентарните републики. Самото служебно държавно управление би трябвало да има технократски темперамент и да е формирано от основните секретари на съответните министерства. Предвижда се неговите пълномощия да бъдат орязани, като да вземем за пример лишаване правото на законодателна самодейност. Конституционният план на Българска социалистическа партия планува отпред на служебното държавно управление да бъда ръководителят на Върховния касационен съд. 

 

В оферти план от Комисията за изработването на план за Конституция на България за разискване от народните представители тези хрумвания от плана Българска социалистическа партия и Янаки Стоилов отпадат.  

 

Дискусията за мястото, ролята и активността на служебното държавно управление не е измежду водещите за народните представители през 1991 година. Далеч повече полемики има дали президентът да се избира от Народното събрание или не, за нуждата от вицепрезидент, за пълномощията на Министерски съвет.

 

От полемиките във Велико народно събрание разбиранията за служебно държавно управление са да бъде кратковременно, с лимитирани пълномощия, да провежда и организира предварителни парламентарни избори. Не на последно място да бъде технократско, формирано най-вече от висши служители. От тази позиция депутатите тогава не виждат заплаха, а гледат на него като на инструмент, с който да се преодаляват рецесии, а не да се задълбочават.

 

За малко време през юни 1991 година, по сходство на Гърция, е обсъждано дали служебното държавно управление да не се оглавява от ръководителя на Конституциония съд или различен орган. В същия месец е признато друго предложение - да се фиксира срокът за осъществяване на нови избори, в случай че в Народното събрание не се реализира единодушие да се избере държавно управление. 

 

В същия дух е и решението на Конституционния съд от края на 1992 година, с което се засягат пълномощията и срокът на служебното държавно управление. Определя се, че то има краткотраен темперамент с известна дребнавост на неговите функционалности, което произтича от това, че то не е определено от Народното събрание. Предназначението му да ръководи настоящите въпроси на вътрешната и външната политика до момента в който се проведат парламентарните избори и се избере държавно управление от новоизбрания парламент. При него има дребнавост на парламентарния надзор, от неналичието на настоящ парламент, от непарламентарен източник на пълномощията му.  Служебното държавно управление не е обект на парламентарент надзор, който цели реализирането на политическа отговорност.  

 

Замисълът на народните представители от последното Велико национално заседание е един, само че действителността и практическата реализация се оказва  съвсем друга. Оттам могат се слагат не малко въпроси за разсъждения и диспути. Още първото служебно държавно управление на Ренета Инджова е упрекнато, че надвишава пълномощията си.

 

На 13 януари 1995 година 37-то Народно заседание приема декларация по този мотив като приканва бъдещето определено от Народното събрание държавно управление да прегледа всички актове на служебното държавно управление в региона на приватизацията, промените в земеделието, структурните и кадрови промени в изпълнителната власт. На 13 февруари 1997 година същият парламент приема решение, с което се дава единодушие служебното държавно управление да води договаряния и подписва контракти и съглашения с други страни, интернационалните организации и финансови институции за външни заеми, за финансова стабилизация и обществена отбрана. Това решение потвръждава мнението, че на служебните държавни управления се гледа като на държавни управления с лимитирани пълномощия.

 

На служебните държавни управления може и да се гледа като служебно предаване на властта на избрана групировка посредством президента.

 

Така да вземем за пример през февруари 2005 година „ Новото време “ вижда във опцията Георги Първанов да назначи служебно държавно управление като предоставяне на властта на Българска социалистическа партия. С този мотив се включват като трети сътрудник в държавното управление на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи. По този метод е предотвратена една по-лесна и по-убедителна победа на социалистическата партия.  

 

          През последните две години страната се ръководи главно от четири служебни държавни управления, които извадиха с цялостна мощ минусите на института на служебното държавно управление, какъвто е заложен в Конституцията на страната.  

 

По създание имаме президентско ръководство, само че вместо да се позволи политическата рецесия, да се стабилизира политическата система, страната непрекъснато се движи в спиралата на изборите. Служебните държавни управления по един или различен метод взимат дълготрайни решения, правят кадрови промени, приготвят и оферират лична законодателни начинания с искания за промени, които се чака да бъдат сляпо признати от политическите партии в Народното събрание.

 

Ясно осъзнавайки, че партиите носят политическа отговорност, а те не носят такава. Служебните държавни управления станаха развъдник на лица за партийни планове като „ Продължаваме промяната “, „ Български напредък “ и с нескрити упоритости измежду други лица. С дейностите и държанието си се намесват в предизборната акция, което беше посочено и в два отчета на ОССЕ. Това е блестящо доказателство за изкривяванията на служебния институт в изборния и политически развой.  

 

          Необходимо е да бъде осъществена смяна касаеща института на служебното държавно управление. Единият вид е да бъде отстранен от Конституцията на страната. Вторият е да се търси вид за ограничение на неговите пълномощия посредством обособен закон. Третият вид е да се върви към разпад на партийната система, а от тук и на политическата, което да докара до разрушаването на парламентаризма и въвеждането на полупрезидентски режим, който в страна с неукрепнали демократични обичаи и непълен опит елементарно ще се трансформира в едноличен и властнически. Но този вид значи рецесия с неразбираем мащаб и дълготрайност, която да завладее страната.  

 

Отговорност носят и на политическите партии, които след 2 април или ще продължат да вършат тяснопартийни сметки, да не съумяват да преодолеят егото си и зависимостите или ще намерят сили и воля да поемат отговорност за бъдещето на страната, да намерят пътя на единодушието и компромисите, да разчетат какво чакат от тях избирателит. Моментът изисква да се показва държавничество и водачество.